Столицата се е състояла от три концентрични укрепления. Външното е землено. Състои се от ров и насип. Този начин на укрепяване е обичаен, особено у българите. Землените укрепления се срещат често в Североизточна България и в Румъния на юг и на север от Дунава, както и във Волжка България.
Ровът в Плиска, чийто насип е от вътрешната му страна, личи още отдалеч, тъй като по-голямата му част е залесена. Той ограждал четириъгълно пространство от 23 кв. км.(северна страна 3,9 км, южна 2,7км, а източна и западна по 7км).
Почти в средата на Външния град масивни каменни зидове ограждат вътрешното укрепление, което обхваща пространство 0,5 кв. км. Зидовете му широки 2,5 м., са градени с големи дялани каменни блокове, поставяни по дължина и ширина и споени с хоросан със счукана керемида в него. На всеки ъгъл на крепостта се издигала по една кръгла кула, а на всяка една от четирите стени имало по две петоъгълни кули и по една монументална порта.
Парадната порта е била, изглежда, Източната. Прав и широк път води от нея до най-представителната сграда в Плиска - Тронната палата , наричана също Големият дворец.
В портите има по четири симетрично разположени квадратни кули, издадени навън и навътре от крепостната стена. В горната си част те са завършвали с правоъгълен масив, откъдето се отбранявал входът. Ходът, който е минавал под масива и бил засводен с тухли, е имал двойни врати - катаракта(падаща) и двукрила.
Третият, най-вътрешният крепостен пояс представлява масивна тухлена стена, която ограждала Малкия дворец, баните, тенгрианските и християнски храмове, басейни, казарми, стопански и др. сгради.
https://boianimen.blogspot.com..../2017/06/blog-post_2
